разправя

Речник на българския език

1. разпра̀вя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

разправиш, мин. св. разправих, мин. прич. разправил, св.вж. разправям.

Грешни изписвания (2)

  • разправъ
  • ръзправя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-п-ра-вя раз-п-ра-вим
2 лице раз-п-ра-виш раз-п-ра-ви-те
3 лице раз-п-ра-ви раз-п-ра-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-п-ра-вих раз-п-ра-вих-ме
2 лице раз-п-ра-ви раз-п-ра-вих-те
3 лице раз-п-ра-ви раз-п-ра-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-п-ра-вех раз-п-ра-вех-ме
2 лице раз-п-ра-ве-ше раз-п-ра-вех-те
3 лице раз-п-ра-ве-ше раз-п-ра-ве-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разправил съм разправила съм разправило съм разправили сме
2 лице разправил си разправила си разправило си разправили сте
3 лице разправил е разправила е разправило е разправили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разправил бях разправила бях разправило бяхме разправили
2 лице беше разправил беше разправила беше разправило бяхте разправили
3 лице беше разправил беше разправила беше разправило бяха разправили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разправя ще разправим
2 лице ще разправиш ще разправите
3 лице ще разправи ще разправят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разправил ще съм разправила ще съм разправило ще сме разправили
2 лице ще си разправил ще си разправила ще си разправило ще сте разправили
3 лице ще е разправил ще е разправила ще е разправило ще са разправили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разправя щяхме да разправим
2 лице щеше да разправиш щяхте да разправите
3 лице щеше да разправи щяха да разправят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разправил щях да съм разправила щях да съм разправило щяхме да сме разправили
2 лице щеше да си разправил щеше да си разправила щеше да си разправило щяхте да сте разправили
3 лице щеше да е разправил щеше да е разправила щеше да е разправило щяха да са разправили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разправел съм разправела съм разправело съм разправели сме
2 лице разправел си разправела си разправело си разправели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разправил съм разправила съм разправило съм разправили сме
2 лице разправил си разправила си разправило си разправили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разправил била съм разправила било съм разправило били сме разправили
2 лице бил си разправил била си разправила било си разправило били сте разправили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разправя щяла съм да разправя щяло съм да разправя щели сме да разправим
2 лице щял си да разправиш щяла си да разправиш щяло си да разправиш щели сте да разправите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разправил щяла съм да съм разправила щяло съм да съм разправило щели сме да сме разправили
2 лице щял си да си разправил щяла си да си разправила щяло си да си разправило щели сте да сте разправили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разправил бих разправила бих разправило бихме разправили
2 лице би разправил би разправила би разправило бихте разправили
3 лице би разправил би разправила би разправило биха разправили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-п-ра-ви раз-п-ра-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-п-ра-вен
непълен член раз-п-ра-ве-ния
пълен член раз-п-ра-ве-ни-ят
женски род раз-п-ра-ве-на
членувано раз-п-ра-ве-на-та
среден род раз-п-ра-ве-но
членувано раз-п-ра-ве-но-то
множествено число раз-п-ра-ве-ни
членувано раз-п-ра-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-п-ра-вил
непълен член раз-п-ра-ви-лия
пълен член раз-п-ра-ви-ли-ят
женски род раз-п-ра-ви-ла
членувано раз-п-ра-ви-ла-та
среден род раз-п-ра-ви-ло
членувано раз-п-ра-ви-ло-то
множествено число раз-п-ра-ви-ли
членувано раз-п-ра-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-п-ра-вел
женски род раз-п-ра-ве-ла
среден род раз-п-ра-ве-ло
множествено число раз-п-ра-ве-ли

2. разправя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разправя е производна форма на разправям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. разправя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разправя е производна форма на разправям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. разправя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разправя е производна форма на разправям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).