разправял е

Речник на българския език

1. разправял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разправял е е производна форма на разправям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разправял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разправял е е производна форма на разправям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разправял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разправял е е производна форма на разправям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).