разправяла

Речник на българския език

1. разправяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разправяла е производна форма на разправям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разправяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разправяла е производна форма на разправям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разправяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

разправяла е производна форма на разправям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разправяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разправяла е производна форма на разправям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).