разправяло е

Речник на българския език

1. разправяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разправяло е е производна форма на разправям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разправяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разправяло е е производна форма на разправям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разправяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разправяло е е производна форма на разправям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).