разправял съм

Речник на българския език

1. разправял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разправял съм е производна форма на разправям (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разправял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разправял съм е производна форма на разправям (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. разправял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разправял съм е производна форма на разправям (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).