разправяли

Речник на българския език

1. разправяли — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разправяли е производна форма на разправям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разправяли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разправяли е производна форма на разправям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разправяли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разправяли е производна форма на разправям (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разправяли — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разправяли е производна форма на разправям (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).