разблъсквам

Речник на българския език

разблъ̀сквам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

разблъскваш, несв. и разблъскам, св.; Кого, какво. Блъскам в различни посоки, за да си проправя път; разбутвам. Разблъсквам тълпата.

Грешни изписвания (3)

  • разблъсквъм
  • ръзблъсквам
  • ръзблъсквъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-б-лъс-к-вам раз-б-лъс-к-ва-ме
2 лице раз-б-лъс-к-ваш раз-б-лъс-к-ва-те
3 лице раз-б-лъс-к-ва раз-б-лъс-к-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-б-лъс-к-вах раз-б-лъс-к-вах-ме
2 лице раз-б-лъс-к-ва раз-б-лъс-к-вах-те
3 лице раз-б-лъс-к-ва раз-б-лъс-к-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-б-лъс-к-вах раз-б-лъс-к-вах-ме
2 лице раз-б-лъс-к-ва-ше раз-б-лъс-к-вах-те
3 лице раз-б-лъс-к-ва-ше раз-б-лъс-к-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разблъсквал съм разблъсквала съм разблъсквало съм разблъсквали сме
2 лице разблъсквал си разблъсквала си разблъсквало си разблъсквали сте
3 лице разблъсквал е разблъсквала е разблъсквало е разблъсквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разблъсквал бях разблъсквала бях разблъсквало бяхме разблъсквали
2 лице беше разблъсквал беше разблъсквала беше разблъсквало бяхте разблъсквали
3 лице беше разблъсквал беше разблъсквала беше разблъсквало бяха разблъсквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разблъсквам ще разблъскваме
2 лице ще разблъскваш ще разблъсквате
3 лице ще разблъсква ще разблъскват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разблъсквал ще съм разблъсквала ще съм разблъсквало ще сме разблъсквали
2 лице ще си разблъсквал ще си разблъсквала ще си разблъсквало ще сте разблъсквали
3 лице ще е разблъсквал ще е разблъсквала ще е разблъсквало ще са разблъсквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разблъсквам щяхме да разблъскваме
2 лице щеше да разблъскваш щяхте да разблъсквате
3 лице щеше да разблъсква щяха да разблъскват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разблъсквал щях да съм разблъсквала щях да съм разблъсквало щяхме да сме разблъсквали
2 лице щеше да си разблъсквал щеше да си разблъсквала щеше да си разблъсквало щяхте да сте разблъсквали
3 лице щеше да е разблъсквал щеше да е разблъсквала щеше да е разблъсквало щяха да са разблъсквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разблъсквал съм разблъсквала съм разблъсквало съм разблъсквали сме
2 лице разблъсквал си разблъсквала си разблъсквало си разблъсквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разблъсквал съм разблъсквала съм разблъсквало съм разблъсквали сме
2 лице разблъсквал си разблъсквала си разблъсквало си разблъсквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разблъсквал била съм разблъсквала било съм разблъсквало били сме разблъсквали
2 лице бил си разблъсквал била си разблъсквала било си разблъсквало били сте разблъсквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разблъсквам щяла съм да разблъсквам щяло съм да разблъсквам щели сме да разблъскваме
2 лице щял си да разблъскваш щяла си да разблъскваш щяло си да разблъскваш щели сте да разблъсквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разблъсквал щяла съм да съм разблъсквала щяло съм да съм разблъсквало щели сме да сме разблъсквали
2 лице щял си да си разблъсквал щяла си да си разблъсквала щяло си да си разблъсквало щели сте да сте разблъсквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разблъсквал бих разблъсквала бих разблъсквало бихме разблъсквали
2 лице би разблъсквал би разблъсквала би разблъсквало бихте разблъсквали
3 лице би разблъсквал би разблъсквала би разблъсквало биха разблъсквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-б-лъс-к-вай раз-б-лъс-к-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-б-лъс-к-ван
непълен член раз-б-лъс-к-ва-ния
пълен член раз-б-лъс-к-ва-ни-ят
женски род раз-б-лъс-к-ва-на
членувано раз-б-лъс-к-ва-на-та
среден род раз-б-лъс-к-ва-но
членувано раз-б-лъс-к-ва-но-то
множествено число раз-б-лъс-к-ва-ни
членувано раз-б-лъс-к-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-б-лъс-к-вал
непълен член раз-б-лъс-к-ва-лия
пълен член раз-б-лъс-к-ва-ли-ят
женски род раз-б-лъс-к-ва-ла
членувано раз-б-лъс-к-ва-ла-та
среден род раз-б-лъс-к-ва-ло
членувано раз-б-лъс-к-ва-ло-то
множествено число раз-б-лъс-к-ва-ли
членувано раз-б-лъс-к-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-б-лъс-к-вал
женски род раз-б-лъс-к-ва-ла
среден род раз-б-лъс-к-ва-ло
множествено число раз-б-лъс-к-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-б-лъс-к-ващ
непълен член раз-б-лъс-к-ва-щия
пълен член раз-б-лъс-к-ва-щи-ят
женски род раз-б-лъс-к-ва-ща
членувано раз-б-лъс-к-ва-ща-та
среден род раз-б-лъс-к-ва-що
членувано раз-б-лъс-к-ва-що-то
множествено число раз-б-лъс-к-ва-щи
членувано раз-б-лъс-к-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-б-лъс-к-вай-ки