разблъсквало си

Речник на българския език

1. разблъсквало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разблъсквало си е производна форма на разблъсквам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разблъсквало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разблъсквало си е производна форма на разблъсквам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. разблъсквало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разблъсквало си е производна форма на разблъсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).