разблъсквал

Речник на българския език

1. разблъсквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разблъсквал е производна форма на разблъсквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разблъсквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разблъсквал е производна форма на разблъсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разблъсквал — мин. деят. св. прич. м. р.

разблъсквал е производна форма на разблъсквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разблъсквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разблъсквал е производна форма на разблъсквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).