разблъскваха

Речник на българския език

1. разблъскваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разблъскваха е производна форма на разблъсквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разблъскваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

разблъскваха е производна форма на разблъсквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).