разблъсквал си

Речник на българския език

1. разблъсквал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разблъсквал си е производна форма на разблъсквам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разблъсквал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разблъсквал си е производна форма на разблъсквам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разблъсквал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разблъсквал си е производна форма на разблъсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).