разблъсквала

Речник на българския език

1. разблъсквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разблъсквала е производна форма на разблъсквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разблъсквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разблъсквала е производна форма на разблъсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разблъсквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разблъсквала е производна форма на разблъсквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разблъсквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разблъсквала е производна форма на разблъсквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).