разблъсквало

Речник на българския език

1. разблъсквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разблъсквало е производна форма на разблъсквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разблъсквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разблъсквало е производна форма на разблъсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разблъсквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разблъсквало е производна форма на разблъсквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разблъсквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разблъсквало е производна форма на разблъсквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).