противоположа

Речник на българския език

противополо̀жа преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

противоположиш, мин. св. противоположих, мин. прич. противоположил, св.вж. противополагам.

Грешни изписвания (31)

  • протевоположа
  • протевоположъ
  • протевопуложа
  • протевопуложъ
  • протевуположа
  • протевуположъ
  • протевупуложа
  • протевупуложъ
  • противоположъ
  • противопуложа
  • противопуложъ
  • противуположа
  • противуположъ
  • противупуложа
  • противупуложъ
  • прутевоположа
  • прутевоположъ
  • прутевопуложа
  • прутевопуложъ
  • прутевуположа
  • прутевуположъ
  • прутевупуложа
  • прутевупуложъ
  • прутивоположа
  • прутивоположъ
  • прутивопуложа
  • прутивопуложъ
  • прутивуположа
  • прутивуположъ
  • прутивупуложа
  • прутивупуложъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице про-ти-во-по-ло-жа про-ти-во-по-ло-жим
2 лице про-ти-во-по-ло-жиш про-ти-во-по-ло-жи-те
3 лице про-ти-во-по-ло-жи про-ти-во-по-ло-жат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице про-ти-во-по-ло-жих про-ти-во-по-ло-жих-ме
2 лице про-ти-во-по-ло-жи про-ти-во-по-ло-жих-те
3 лице про-ти-во-по-ло-жи про-ти-во-по-ло-жи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице про-ти-во-по-ло-жех про-ти-во-по-ло-жех-ме
2 лице про-ти-во-по-ло-же-ше про-ти-во-по-ло-жех-те
3 лице про-ти-во-по-ло-же-ше про-ти-во-по-ло-же-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице противоположил съм противоположила съм противоположило съм противоположили сме
2 лице противоположил си противоположила си противоположило си противоположили сте
3 лице противоположил е противоположила е противоположило е противоположили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях противоположил бях противоположила бях противоположило бяхме противоположили
2 лице беше противоположил беше противоположила беше противоположило бяхте противоположили
3 лице беше противоположил беше противоположила беше противоположило бяха противоположили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще противоположа ще противоположим
2 лице ще противоположиш ще противоположите
3 лице ще противоположи ще противоположат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм противоположил ще съм противоположила ще съм противоположило ще сме противоположили
2 лице ще си противоположил ще си противоположила ще си противоположило ще сте противоположили
3 лице ще е противоположил ще е противоположила ще е противоположило ще са противоположили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да противоположа щяхме да противоположим
2 лице щеше да противоположиш щяхте да противоположите
3 лице щеше да противоположи щяха да противоположат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм противоположил щях да съм противоположила щях да съм противоположило щяхме да сме противоположили
2 лице щеше да си противоположил щеше да си противоположила щеше да си противоположило щяхте да сте противоположили
3 лице щеше да е противоположил щеше да е противоположила щеше да е противоположило щяха да са противоположили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице противоположел съм противоположела съм противоположело съм противоположели сме
2 лице противоположел си противоположела си противоположело си противоположели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице противоположил съм противоположила съм противоположило съм противоположили сме
2 лице противоположил си противоположила си противоположило си противоположили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм противоположил била съм противоположила било съм противоположило били сме противоположили
2 лице бил си противоположил била си противоположила било си противоположило били сте противоположили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да противоположа щяла съм да противоположа щяло съм да противоположа щели сме да противоположим
2 лице щял си да противоположиш щяла си да противоположиш щяло си да противоположиш щели сте да противоположите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм противоположил щяла съм да съм противоположила щяло съм да съм противоположило щели сме да сме противоположили
2 лице щял си да си противоположил щяла си да си противоположила щяло си да си противоположило щели сте да сте противоположили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих противоположил бих противоположила бих противоположило бихме противоположили
2 лице би противоположил би противоположила би противоположило бихте противоположили
3 лице би противоположил би противоположила би противоположило биха противоположили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
про-ти-во-по-ло-жи про-ти-во-по-ло-же-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род про-ти-во-по-ло-жен
непълен член про-ти-во-по-ло-же-ния
пълен член про-ти-во-по-ло-же-ни-ят
женски род про-ти-во-по-ло-же-на
членувано про-ти-во-по-ло-же-на-та
среден род про-ти-во-по-ло-же-но
членувано про-ти-во-по-ло-же-но-то
множествено число про-ти-во-по-ло-же-ни
членувано про-ти-во-по-ло-же-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-ти-во-по-ло-жил
непълен член про-ти-во-по-ло-жи-лия
пълен член про-ти-во-по-ло-жи-ли-ят
женски род про-ти-во-по-ло-жи-ла
членувано про-ти-во-по-ло-жи-ла-та
среден род про-ти-во-по-ло-жи-ло
членувано про-ти-во-по-ло-жи-ло-то
множествено число про-ти-во-по-ло-жи-ли
членувано про-ти-во-по-ло-жи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-ти-во-по-ло-жел
женски род про-ти-во-по-ло-же-ла
среден род про-ти-во-по-ло-же-ло
множествено число про-ти-во-по-ло-же-ли