противоположило си

Речник на българския език

1. противоположило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

противоположило си е производна форма на противоположа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. противоположило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

противоположило си е производна форма на противоположа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).