противоположило съм

Речник на българския език

1. противоположило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

противоположило съм е производна форма на противоположа (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. противоположило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

противоположило съм е производна форма на противоположа (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).