прокудя

Речник на българския език

проку̀дя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

прокудиш, мин. св. прокудих, мин. прич. прокудил, св.вж. прокуждам.

Грешни изписвания (2)

  • прокудъ
  • прукудя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице про-ку-дя про-ку-дим
2 лице про-ку-диш про-ку-ди-те
3 лице про-ку-ди про-ку-дят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице про-ку-дих про-ку-дих-ме
2 лице про-ку-ди про-ку-дих-те
3 лице про-ку-ди про-ку-ди-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице про-ку-дех про-ку-дех-ме
2 лице про-ку-де-ше про-ку-дех-те
3 лице про-ку-де-ше про-ку-де-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прокудил съм прокудила съм прокудило съм прокудили сме
2 лице прокудил си прокудила си прокудило си прокудили сте
3 лице прокудил е прокудила е прокудило е прокудили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях прокудил бях прокудила бях прокудило бяхме прокудили
2 лице беше прокудил беше прокудила беше прокудило бяхте прокудили
3 лице беше прокудил беше прокудила беше прокудило бяха прокудили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще прокудя ще прокудим
2 лице ще прокудиш ще прокудите
3 лице ще прокуди ще прокудят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм прокудил ще съм прокудила ще съм прокудило ще сме прокудили
2 лице ще си прокудил ще си прокудила ще си прокудило ще сте прокудили
3 лице ще е прокудил ще е прокудила ще е прокудило ще са прокудили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да прокудя щяхме да прокудим
2 лице щеше да прокудиш щяхте да прокудите
3 лице щеше да прокуди щяха да прокудят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм прокудил щях да съм прокудила щях да съм прокудило щяхме да сме прокудили
2 лице щеше да си прокудил щеше да си прокудила щеше да си прокудило щяхте да сте прокудили
3 лице щеше да е прокудил щеше да е прокудила щеше да е прокудило щяха да са прокудили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прокудел съм прокудела съм прокудело съм прокудели сме
2 лице прокудел си прокудела си прокудело си прокудели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прокудил съм прокудила съм прокудило съм прокудили сме
2 лице прокудил си прокудила си прокудило си прокудили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм прокудил била съм прокудила било съм прокудило били сме прокудили
2 лице бил си прокудил била си прокудила било си прокудило били сте прокудили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да прокудя щяла съм да прокудя щяло съм да прокудя щели сме да прокудим
2 лице щял си да прокудиш щяла си да прокудиш щяло си да прокудиш щели сте да прокудите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм прокудил щяла съм да съм прокудила щяло съм да съм прокудило щели сме да сме прокудили
2 лице щял си да си прокудил щяла си да си прокудила щяло си да си прокудило щели сте да сте прокудили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих прокудил бих прокудила бих прокудило бихме прокудили
2 лице би прокудил би прокудила би прокудило бихте прокудили
3 лице би прокудил би прокудила би прокудило биха прокудили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
про-ку-ди про-ку-де-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род про-ку-ден
непълен член про-ку-де-ния
пълен член про-ку-де-ни-ят
женски род про-ку-де-на
членувано про-ку-де-на-та
среден род про-ку-де-но
членувано про-ку-де-но-то
множествено число про-ку-де-ни
членувано про-ку-де-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-ку-дил
непълен член про-ку-ди-лия
пълен член про-ку-ди-ли-ят
женски род про-ку-ди-ла
членувано про-ку-ди-ла-та
среден род про-ку-ди-ло
членувано про-ку-ди-ло-то
множествено число про-ку-ди-ли
членувано про-ку-ди-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-ку-дел
женски род про-ку-де-ла
среден род про-ку-де-ло
множествено число про-ку-де-ли