прокуди

Речник на българския език

1. прокуди — мн. ч.

прокуди е производна форма на прокуда (мн. ч.).

2. прокуди — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прокуди е производна форма на прокудя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. прокуди — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

прокуди е производна форма на прокудя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. прокуди — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

прокуди е производна форма на прокудя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. прокуди — повелително наклонение, ед. ч.

прокуди е производна форма на прокудя (повелително наклонение, ед. ч.).