прокудела

Речник на българския език

1. прокудела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прокудела е производна форма на прокудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прокудела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

прокудела е производна форма на прокудя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).