прокудило е

Речник на българския език

1. прокудило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прокудило е е производна форма на прокудя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прокудило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прокудило е е производна форма на прокудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).