прокудило
1.
прокудило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
прокудило
е производна форма
на прокудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
прокудило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
прокудило
е производна форма
на прокудя (мин. деят. св. прич. ср. р.).