прокудило

Речник на българския език

1. прокудило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прокудило е производна форма на прокудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прокудило — мин. деят. св. прич. ср. р.

прокудило е производна форма на прокудя (мин. деят. св. прич. ср. р.).