прокудите

Речник на българския език

1. прокудите — мн. ч. членувано

прокудите е производна форма на прокуда (мн. ч. членувано).

2. прокудите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

прокудите е производна форма на прокудя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).