поизмъча

Речник на българския език

поизмъ̀ча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • поезмъча
  • поезмъчъ
  • поизмъчъ
  • пуезмъча
  • пуезмъчъ
  • пуизмъча
  • пуизмъчъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-из-мъ-ча по-из-мъ-чим
2 лице по-из-мъ-чиш по-из-мъ-чи-те
3 лице по-из-мъ-чи по-из-мъ-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-из-мъ-чих по-из-мъ-чих-ме
2 лице по-из-мъ-чи по-из-мъ-чих-те
3 лице по-из-мъ-чи по-из-мъ-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-из-мъ-чех по-из-мъ-чех-ме
2 лице по-из-мъ-че-ше по-из-мъ-чех-те
3 лице по-из-мъ-че-ше по-из-мъ-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизмъчил съм поизмъчила съм поизмъчило съм поизмъчили сме
2 лице поизмъчил си поизмъчила си поизмъчило си поизмъчили сте
3 лице поизмъчил е поизмъчила е поизмъчило е поизмъчили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поизмъчил бях поизмъчила бях поизмъчило бяхме поизмъчили
2 лице беше поизмъчил беше поизмъчила беше поизмъчило бяхте поизмъчили
3 лице беше поизмъчил беше поизмъчила беше поизмъчило бяха поизмъчили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще поизмъча ще поизмъчим
2 лице ще поизмъчиш ще поизмъчите
3 лице ще поизмъчи ще поизмъчат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поизмъчил ще съм поизмъчила ще съм поизмъчило ще сме поизмъчили
2 лице ще си поизмъчил ще си поизмъчила ще си поизмъчило ще сте поизмъчили
3 лице ще е поизмъчил ще е поизмъчила ще е поизмъчило ще са поизмъчили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да поизмъча щяхме да поизмъчим
2 лице щеше да поизмъчиш щяхте да поизмъчите
3 лице щеше да поизмъчи щяха да поизмъчат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поизмъчил щях да съм поизмъчила щях да съм поизмъчило щяхме да сме поизмъчили
2 лице щеше да си поизмъчил щеше да си поизмъчила щеше да си поизмъчило щяхте да сте поизмъчили
3 лице щеше да е поизмъчил щеше да е поизмъчила щеше да е поизмъчило щяха да са поизмъчили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизмъчел съм поизмъчела съм поизмъчело съм поизмъчели сме
2 лице поизмъчел си поизмъчела си поизмъчело си поизмъчели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизмъчил съм поизмъчила съм поизмъчило съм поизмъчили сме
2 лице поизмъчил си поизмъчила си поизмъчило си поизмъчили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поизмъчил била съм поизмъчила било съм поизмъчило били сме поизмъчили
2 лице бил си поизмъчил била си поизмъчила било си поизмъчило били сте поизмъчили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поизмъча щяла съм да поизмъча щяло съм да поизмъча щели сме да поизмъчим
2 лице щял си да поизмъчиш щяла си да поизмъчиш щяло си да поизмъчиш щели сте да поизмъчите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поизмъчил щяла съм да съм поизмъчила щяло съм да съм поизмъчило щели сме да сме поизмъчили
2 лице щял си да си поизмъчил щяла си да си поизмъчила щяло си да си поизмъчило щели сте да сте поизмъчили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поизмъчил бих поизмъчила бих поизмъчило бихме поизмъчили
2 лице би поизмъчил би поизмъчила би поизмъчило бихте поизмъчили
3 лице би поизмъчил би поизмъчила би поизмъчило биха поизмъчили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-из-мъ-чи по-из-мъ-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-из-мъ-чен
непълен член по-из-мъ-че-ния
пълен член по-из-мъ-че-ни-ят
женски род по-из-мъ-че-на
членувано по-из-мъ-че-на-та
среден род по-из-мъ-че-но
членувано по-из-мъ-че-но-то
множествено число по-из-мъ-че-ни
членувано по-из-мъ-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-мъ-чил
непълен член по-из-мъ-чи-лия
пълен член по-из-мъ-чи-ли-ят
женски род по-из-мъ-чи-ла
членувано по-из-мъ-чи-ла-та
среден род по-из-мъ-чи-ло
членувано по-из-мъ-чи-ло-то
множествено число по-из-мъ-чи-ли
членувано по-из-мъ-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-мъ-чел
женски род по-из-мъ-че-ла
среден род по-из-мъ-че-ло
множествено число по-из-мъ-че-ли