поизмъчило
1.
поизмъчило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
поизмъчило
е производна форма
на поизмъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
поизмъчило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
поизмъчило
е производна форма
на поизмъча (мин. деят. св. прич. ср. р.).