поизмъчело

Речник на българския език

1. поизмъчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизмъчело е производна форма на поизмъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизмъчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизмъчело е производна форма на поизмъча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).