поизмъчел

Речник на българския език

1. поизмъчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизмъчел е производна форма на поизмъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизмъчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизмъчел е производна форма на поизмъча (мин. деят. несв. прич. м. р.).