поизмъчило е

Речник на българския език

1. поизмъчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизмъчило е е производна форма на поизмъча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизмъчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизмъчило е е производна форма на поизмъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).