повия

Речник на българския език

повѝя преходен глагол от свършен вид (тип 163tt) редактиране

Значение

повѝеш, мин. св. повѝх, мин. прич. повѝл, св.вж. повивам.

Грешни изписвания (3)

  • повиъ
  • пувиъ
  • пувия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-вия по-ви-ем
2 лице по-ви-еш по-ви-е-те
3 лице по-вие по-ви-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-вих по-вих-ме
2 лице по-ви по-вих-те
3 лице по-ви по-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-ви-ех по-ви-ех-ме
2 лице по-ви-е-ше по-ви-ех-те
3 лице по-ви-е-ше по-ви-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице повил съм повила съм повило съм повили сме
2 лице повил си повила си повило си повили сте
3 лице повил е повила е повило е повили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях повил бях повила бях повило бяхме повили
2 лице беше повил беше повила беше повило бяхте повили
3 лице беше повил беше повила беше повило бяха повили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще повия ще повием
2 лице ще повиеш ще повиете
3 лице ще повие ще повият
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм повил ще съм повила ще съм повило ще сме повили
2 лице ще си повил ще си повила ще си повило ще сте повили
3 лице ще е повил ще е повила ще е повило ще са повили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да повия щяхме да повием
2 лице щеше да повиеш щяхте да повиете
3 лице щеше да повие щяха да повият
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм повил щях да съм повила щях да съм повило щяхме да сме повили
2 лице щеше да си повил щеше да си повила щеше да си повило щяхте да сте повили
3 лице щеше да е повил щеше да е повила щеше да е повило щяха да са повили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице повиел съм повиела съм повиело съм повиели сме
2 лице повиел си повиела си повиело си повиели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице повил съм повила съм повило съм повили сме
2 лице повил си повила си повило си повили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм повил била съм повила било съм повило били сме повили
2 лице бил си повил била си повила било си повило били сте повили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да повия щяла съм да повия щяло съм да повия щели сме да повием
2 лице щял си да повиеш щяла си да повиеш щяло си да повиеш щели сте да повиете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм повил щяла съм да съм повила щяло съм да съм повило щели сме да сме повили
2 лице щял си да си повил щяла си да си повила щяло си да си повило щели сте да сте повили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих повил бих повила бих повило бихме повили
2 лице би повил би повила би повило бихте повили
3 лице би повил би повила би повило биха повили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-вий по-вий-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-вит
непълен член по-ви-тия
пълен член по-ви-ти-ят
женски род по-ви-та
членувано по-ви-та-та
среден род по-ви-то
членувано по-ви-то-то
множествено число по-ви-ти
членувано по-ви-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-вил
непълен член по-ви-лия
пълен член по-ви-ли-ят
женски род по-ви-ла
членувано по-ви-ла-та
среден род по-ви-ло
членувано по-ви-ло-то
множествено число по-ви-ли
членувано по-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ви-ел
женски род по-ви-е-ла
среден род по-ви-е-ло
множествено число по-ви-е-ли