повиел

Речник на българския език

1. повиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повиел е производна форма на повия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. повиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

повиел е производна форма на повия (мин. деят. несв. прич. м. р.).