повил
1.
повил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
повил
е производна форма
на повия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
повил —
мин. деят. св. прич. м. р.
повил
е производна форма
на повия (мин. деят. св. прич. м. р.).