повила

Речник на българския език

1. повила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

повила е производна форма на повия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. повила — мин. деят. св. прич. ж. р.

повила е производна форма на повия (мин. деят. св. прич. ж. р.).