повило е

Речник на българския език

1. повило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повило е е производна форма на повия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. повило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повило е е производна форма на повия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).