повил си

Речник на българския език

1. повил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

повил си е производна форма на повия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. повил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

повил си е производна форма на повия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).