повила съм

Речник на българския език

1. повила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

повила съм е производна форма на повия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. повила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

повила съм е производна форма на повия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).