побългаря

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	по-бъл-га-ря	по-бъл-га-рим
2 лице	по-бъл-га-риш	по-бъл-га-ри-те
3 лице	по-бъл-га-ри	по-бъл-га-рят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	по-бъл-га-рих	по-бъл-га-рих-ме
2 лице	по-бъл-га-ри	по-бъл-га-рих-те
3 лице	по-бъл-га-ри	по-бъл-га-ри-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	по-бъл-га-рях	по-бъл-га-рях-ме
2 лице	по-бъл-га-ре-ше	по-бъл-га-рях-те
3 лице	по-бъл-га-ре-ше	по-бъл-га-ря-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	побългарил съм	побългарила съм	побългарило съм	побългарили сме
2 лице	побългарил си	побългарила си	побългарило си	побългарили сте
3 лице	побългарил е	побългарила е	побългарило е	побългарили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях побългарил	бях побългарила	бях побългарило	бяхме побългарили
2 лице	беше побългарил	беше побългарила	беше побългарило	бяхте побългарили
3 лице	беше побългарил	беше побългарила	беше побългарило	бяха побългарили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще побългаря	ще побългарим
2 лице	ще побългариш	ще побългарите
3 лице	ще побългари	ще побългарят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм побългарил	ще съм побългарила	ще съм побългарило	ще сме побългарили
2 лице	ще си побългарил	ще си побългарила	ще си побългарило	ще сте побългарили
3 лице	ще е побългарил	ще е побългарила	ще е побългарило	ще са побългарили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да побългаря	щяхме да побългарим
2 лице	щеше да побългариш	щяхте да побългарите
3 лице	щеше да побългари	щяха да побългарят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм побългарил	щях да съм побългарила	щях да съм побългарило	щяхме да сме побългарили
2 лице	щеше да си побългарил	щеше да си побългарила	щеше да си побългарило	щяхте да сте побългарили
3 лице	щеше да е побългарил	щеше да е побългарила	щеше да е побългарило	щяха да са побългарили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	побългарял съм	побългаряла съм	побългаряло съм	побългарели сме
2 лице	побългарял си	побългаряла си	побългаряло си	побългарели сте
3 лице	по-бъл-га-рял побългарял е	по-бъл-га-ря-ла побългаряла е	по-бъл-га-ря-ло побългаряло е	по-бъл-га-ре-ли побългарели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	побългарил съм	побългарила съм	побългарило съм	побългарили сме
2 лице	побългарил си	побългарила си	побългарило си	побългарили сте
3 лице	по-бъл-га-рил побългарил е	по-бъл-га-ри-ла побългарила е	по-бъл-га-ри-ло побългарило е	по-бъл-га-ри-ли побългарили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм побългарил	била съм побългарила	било съм побългарило	били сме побългарили
2 лице	бил си побългарил	била си побългарила	било си побългарило	били сте побългарили
3 лице	бил побългарил бил е побългарил	била побългарила била е побългарила	било побългарило било е побългарило	били побългарили били са побългарили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да побългаря	щяла съм да побългаря	щяло съм да побългаря	щели сме да побългарим
2 лице	щял си да побългариш	щяла си да побългариш	щяло си да побългариш	щели сте да побългарите
3 лице	щял да побългари щял е да побългари	щяла да побългари щяла е да побългари	щяло да побългари щяло е да побългари	щели да побългарят щели са да побългарят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм побългарил	щяла съм да съм побългарила	щяло съм да съм побългарило	щели сме да сме побългарили
2 лице	щял си да си побългарил	щяла си да си побългарила	щяло си да си побългарило	щели сте да сте побългарили
3 лице	щял да е побългарил щял е да е побългарил	щяла да е побългарила щяла е да е побългарила	щяло да е побългарило щяло е да е побългарило	щели да са побългарили щели са да са побългарили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих побългарил	бих побългарила	бих побългарило	бихме побългарили
2 лице	би побългарил	би побългарила	би побългарило	бихте побългарили
3 лице	би побългарил	би побългарила	би побългарило	биха побългарили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
по-бъл-га-ри	по-бъл-га-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		по-бъл-га-рен
		непълен член	по-бъл-га-ре-ния
		пълен член	по-бъл-га-ре-ни-ят
	женски род		по-бъл-га-ре-на
		членувано	по-бъл-га-ре-на-та
	среден род		по-бъл-га-ре-но
		членувано	по-бъл-га-ре-но-то
множествено число			по-бъл-га-ре-ни
		членувано	по-бъл-га-ре-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		по-бъл-га-рил
		непълен член	по-бъл-га-ри-лия
		пълен член	по-бъл-га-ри-ли-ят
	женски род		по-бъл-га-ри-ла
		членувано	по-бъл-га-ри-ла-та
	среден род		по-бъл-га-ри-ло
		членувано	по-бъл-га-ри-ло-то
множествено число			по-бъл-га-ри-ли
		членувано	по-бъл-га-ри-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	по-бъл-га-рял
	женски род	по-бъл-га-ря-ла
	среден род	по-бъл-га-ря-ло
множествено число		по-бъл-га-ре-ли