побългарявам

Речник на българския език

побългаря̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

побългаря̀ваш, несв. и побългаря̀, св.
1. Кого. Правя да стане българин; да се чувства като българин.
2. Какво. Придавам български характер. Побългарена стока.
побългарявам се/побългаря се. — Ставам българин или като българин.

Грешни изписвания (15)

  • побалгарявам
  • побалгарявъм
  • побалгърявам
  • побалгърявъм
  • побългарявъм
  • побългърявам
  • побългърявъм
  • пубалгарявам
  • пубалгарявъм
  • пубалгърявам
  • пубалгърявъм
  • пубългарявам
  • пубългарявъм
  • пубългърявам
  • пубългърявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-бъл-га-ря-вам по-бъл-га-ря-ва-ме
2 лице по-бъл-га-ря-ваш по-бъл-га-ря-ва-те
3 лице по-бъл-га-ря-ва по-бъл-га-ря-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-бъл-га-ря-вах по-бъл-га-ря-вах-ме
2 лице по-бъл-га-ря-ва по-бъл-га-ря-вах-те
3 лице по-бъл-га-ря-ва по-бъл-га-ря-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-бъл-га-ря-вах по-бъл-га-ря-вах-ме
2 лице по-бъл-га-ря-ва-ше по-бъл-га-ря-вах-те
3 лице по-бъл-га-ря-ва-ше по-бъл-га-ря-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице побългарявал съм побългарявала съм побългарявало съм побългарявали сме
2 лице побългарявал си побългарявала си побългарявало си побългарявали сте
3 лице побългарявал е побългарявала е побългарявало е побългарявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях побългарявал бях побългарявала бях побългарявало бяхме побългарявали
2 лице беше побългарявал беше побългарявала беше побългарявало бяхте побългарявали
3 лице беше побългарявал беше побългарявала беше побългарявало бяха побългарявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще побългарявам ще побългаряваме
2 лице ще побългаряваш ще побългарявате
3 лице ще побългарява ще побългаряват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм побългарявал ще съм побългарявала ще съм побългарявало ще сме побългарявали
2 лице ще си побългарявал ще си побългарявала ще си побългарявало ще сте побългарявали
3 лице ще е побългарявал ще е побългарявала ще е побългарявало ще са побългарявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да побългарявам щяхме да побългаряваме
2 лице щеше да побългаряваш щяхте да побългарявате
3 лице щеше да побългарява щяха да побългаряват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм побългарявал щях да съм побългарявала щях да съм побългарявало щяхме да сме побългарявали
2 лице щеше да си побългарявал щеше да си побългарявала щеше да си побългарявало щяхте да сте побългарявали
3 лице щеше да е побългарявал щеше да е побългарявала щеше да е побългарявало щяха да са побългарявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице побългарявал съм побългарявала съм побългарявало съм побългарявали сме
2 лице побългарявал си побългарявала си побългарявало си побългарявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице побългарявал съм побългарявала съм побългарявало съм побългарявали сме
2 лице побългарявал си побългарявала си побългарявало си побългарявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм побългарявал била съм побългарявала било съм побългарявало били сме побългарявали
2 лице бил си побългарявал била си побългарявала било си побългарявало били сте побългарявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да побългарявам щяла съм да побългарявам щяло съм да побългарявам щели сме да побългаряваме
2 лице щял си да побългаряваш щяла си да побългаряваш щяло си да побългаряваш щели сте да побългарявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм побългарявал щяла съм да съм побългарявала щяло съм да съм побългарявало щели сме да сме побългарявали
2 лице щял си да си побългарявал щяла си да си побългарявала щяло си да си побългарявало щели сте да сте побългарявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих побългарявал бих побългарявала бих побългарявало бихме побългарявали
2 лице би побългарявал би побългарявала би побългарявало бихте побългарявали
3 лице би побългарявал би побългарявала би побългарявало биха побългарявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-бъл-га-ря-вай по-бъл-га-ря-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-бъл-га-ря-ван
непълен член по-бъл-га-ря-ва-ния
пълен член по-бъл-га-ря-ва-ни-ят
женски род по-бъл-га-ря-ва-на
членувано по-бъл-га-ря-ва-на-та
среден род по-бъл-га-ря-ва-но
членувано по-бъл-га-ря-ва-но-то
множествено число по-бъл-га-ря-ва-ни
членувано по-бъл-га-ря-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-бъл-га-ря-вал
непълен член по-бъл-га-ря-ва-лия
пълен член по-бъл-га-ря-ва-ли-ят
женски род по-бъл-га-ря-ва-ла
членувано по-бъл-га-ря-ва-ла-та
среден род по-бъл-га-ря-ва-ло
членувано по-бъл-га-ря-ва-ло-то
множествено число по-бъл-га-ря-ва-ли
членувано по-бъл-га-ря-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-бъл-га-ря-вал
женски род по-бъл-га-ря-ва-ла
среден род по-бъл-га-ря-ва-ло
множествено число по-бъл-га-ря-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род по-бъл-га-ря-ващ
непълен член по-бъл-га-ря-ва-щия
пълен член по-бъл-га-ря-ва-щи-ят
женски род по-бъл-га-ря-ва-ща
членувано по-бъл-га-ря-ва-ща-та
среден род по-бъл-га-ря-ва-що
членувано по-бъл-га-ря-ва-що-то
множествено число по-бъл-га-ря-ва-щи
членувано по-бъл-га-ря-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

по-бъл-га-ря-вай-ки