побългарил

Речник на българския език

1. побългарил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побългарил е производна форма на побългаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. побългарил — мин. деят. св. прич. м. р.

побългарил е производна форма на побългаря (мин. деят. св. прич. м. р.).