побългарил е

Речник на българския език

1. побългарил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побългарил е е производна форма на побългаря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. побългарил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побългарил е е производна форма на побългаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).