побългарил си

Речник на българския език

1. побългарил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

побългарил си е производна форма на побългаря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. побългарил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

побългарил си е производна форма на побългаря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).