побългари

Речник на българския език

1. побългари — сег. вр., 3 л., ед. ч.

побългари е производна форма на побългаря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. побългари — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

побългари е производна форма на побългаря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. побългари — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

побългари е производна форма на побългаря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. побългари — повелително наклонение, ед. ч.

побългари е производна форма на побългаря (повелително наклонение, ед. ч.).