опаразитявам

Речник на българския език

опаразитявам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • опаразитъвам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице опа-ра-зи-тя-вам опа-ра-зи-тя-ва-ме
2 лице опа-ра-зи-тя-ваш опа-ра-зи-тя-ва-те
3 лице опа-ра-зи-тя-ва опа-ра-зи-тя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице опа-ра-зи-тя-вах опа-ра-зи-тя-вах-ме
2 лице опа-ра-зи-тя-ва опа-ра-зи-тя-вах-те
3 лице опа-ра-зи-тя-ва опа-ра-зи-тя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице опа-ра-зи-тя-вах опа-ра-зи-тя-вах-ме
2 лице опа-ра-зи-тя-ва-ше опа-ра-зи-тя-вах-те
3 лице опа-ра-зи-тя-ва-ше опа-ра-зи-тя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опаразитявал съм опаразитявала съм опаразитявало съм опаразитявали сме
2 лице опаразитявал си опаразитявала си опаразитявало си опаразитявали сте
3 лице опаразитявал е опаразитявала е опаразитявало е опаразитявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях опаразитявал бях опаразитявала бях опаразитявало бяхме опаразитявали
2 лице беше опаразитявал беше опаразитявала беше опаразитявало бяхте опаразитявали
3 лице беше опаразитявал беше опаразитявала беше опаразитявало бяха опаразитявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще опаразитявам ще опаразитяваме
2 лице ще опаразитяваш ще опаразитявате
3 лице ще опаразитява ще опаразитяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм опаразитявал ще съм опаразитявала ще съм опаразитявало ще сме опаразитявали
2 лице ще си опаразитявал ще си опаразитявала ще си опаразитявало ще сте опаразитявали
3 лице ще е опаразитявал ще е опаразитявала ще е опаразитявало ще са опаразитявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да опаразитявам щяхме да опаразитяваме
2 лице щеше да опаразитяваш щяхте да опаразитявате
3 лице щеше да опаразитява щяха да опаразитяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм опаразитявал щях да съм опаразитявала щях да съм опаразитявало щяхме да сме опаразитявали
2 лице щеше да си опаразитявал щеше да си опаразитявала щеше да си опаразитявало щяхте да сте опаразитявали
3 лице щеше да е опаразитявал щеше да е опаразитявала щеше да е опаразитявало щяха да са опаразитявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опаразитявал съм опаразитявала съм опаразитявало съм опаразитявали сме
2 лице опаразитявал си опаразитявала си опаразитявало си опаразитявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опаразитявал съм опаразитявала съм опаразитявало съм опаразитявали сме
2 лице опаразитявал си опаразитявала си опаразитявало си опаразитявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм опаразитявал била съм опаразитявала било съм опаразитявало били сме опаразитявали
2 лице бил си опаразитявал била си опаразитявала било си опаразитявало били сте опаразитявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да опаразитявам щяла съм да опаразитявам щяло съм да опаразитявам щели сме да опаразитяваме
2 лице щял си да опаразитяваш щяла си да опаразитяваш щяло си да опаразитяваш щели сте да опаразитявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм опаразитявал щяла съм да съм опаразитявала щяло съм да съм опаразитявало щели сме да сме опаразитявали
2 лице щял си да си опаразитявал щяла си да си опаразитявала щяло си да си опаразитявало щели сте да сте опаразитявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих опаразитявал бих опаразитявала бих опаразитявало бихме опаразитявали
2 лице би опаразитявал би опаразитявала би опаразитявало бихте опаразитявали
3 лице би опаразитявал би опаразитявала би опаразитявало биха опаразитявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
опа-ра-зи-тя-вай опа-ра-зи-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род опа-ра-зи-тя-ван
непълен член опа-ра-зи-тя-ва-ния
пълен член опа-ра-зи-тя-ва-ни-ят
женски род опа-ра-зи-тя-ва-на
членувано опа-ра-зи-тя-ва-на-та
среден род опа-ра-зи-тя-ва-но
членувано опа-ра-зи-тя-ва-но-то
множествено число опа-ра-зи-тя-ва-ни
членувано опа-ра-зи-тя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род опа-ра-зи-тя-вал
непълен член опа-ра-зи-тя-ва-лия
пълен член опа-ра-зи-тя-ва-ли-ят
женски род опа-ра-зи-тя-ва-ла
членувано опа-ра-зи-тя-ва-ла-та
среден род опа-ра-зи-тя-ва-ло
членувано опа-ра-зи-тя-ва-ло-то
множествено число опа-ра-зи-тя-ва-ли
членувано опа-ра-зи-тя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род опа-ра-зи-тя-вал
женски род опа-ра-зи-тя-ва-ла
среден род опа-ра-зи-тя-ва-ло
множествено число опа-ра-зи-тя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род опа-ра-зи-тя-ващ
непълен член опа-ра-зи-тя-ва-щия
пълен член опа-ра-зи-тя-ва-щи-ят
женски род опа-ра-зи-тя-ва-ща
членувано опа-ра-зи-тя-ва-ща-та
среден род опа-ра-зи-тя-ва-що
членувано опа-ра-зи-тя-ва-що-то
множествено число опа-ра-зи-тя-ва-щи
членувано опа-ра-зи-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

опа-ра-зи-тя-вай-ки