опаразитявал си

Речник на българския език

1. опаразитявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опаразитявал си е производна форма на опаразитявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. опаразитявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опаразитявал си е производна форма на опаразитявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. опаразитявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опаразитявал си е производна форма на опаразитявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).