опаразитявал е

Речник на българския език

1. опаразитявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опаразитявал е е производна форма на опаразитявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опаразитявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опаразитявал е е производна форма на опаразитявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. опаразитявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опаразитявал е е производна форма на опаразитявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).