опаразитявал

Речник на българския език

1. опаразитявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опаразитявал е производна форма на опаразитявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опаразитявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опаразитявал е производна форма на опаразитявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. опаразитявал — мин. деят. св. прич. м. р.

опаразитявал е производна форма на опаразитявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. опаразитявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

опаразитявал е производна форма на опаразитявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).