бил е опаразитявал

Речник на българския език

1. бил е опаразитявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е опаразитявал е производна форма на опаразитявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).