опаразитявало

Речник на българския език

1. опаразитявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опаразитявало е производна форма на опаразитявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опаразитявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опаразитявало е производна форма на опаразитявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. опаразитявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

опаразитявало е производна форма на опаразитявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. опаразитявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опаразитявало е производна форма на опаразитявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).