мандат

Речник на българския език

манда̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. манда̀ти, (два) манда̀та, м.
1. Поръчение, пълномощие за изпълнение на поставена задача.
2. Времето, през което продължава пълномощието. Ще бъде президент два мандата.
3. Звание и достойнство на народен представител. Отнемам мандат на депутат.
прил. манда̀тен, манда̀тна, манда̀тно, мн. манда̀тни. Мандатна комисия.

Грешни изписвания (1)

  • мъндат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ман-дат
непълен член ман-да-та
пълен член ман-да-тът
мн.ч. ман-да-ти
членувано ман-да-ти-те
бройна форма ман-да-та
звателна форма