овластяване

Речник на българския език

овластяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • овластъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ов-лас-тя-ва-не
членувано ов-лас-тя-ва-не-то
мн.ч. ов-лас-тя-ва-ния
членувано ов-лас-тя-ва-ни-я-та