мандатен

Речник на българския език

манда̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • мандатин
  • мъндатен
  • мъндатин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ман-да-тен
непълен член ман-дат-ния
пълен член ман-дат-ни-ят
ж. р. ман-дат-на
членувано ман-дат-на-та
ср. р. ман-дат-но
членувано ман-дат-но-то
мн. ч. ман-дат-ни
членувано ман-дат-ни-те