картбланш

Речник на българския език

картбла̀нш съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Право за действие, пълномощия. Давам му картбланш.

Грешни изписвания (1)

  • къртбланш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-т-б-ланш
непълен член кар-т-б-лан-ша
пълен член кар-т-б-лан-шът
мн.ч. кар-т-б-лан-ши
членувано кар-т-б-лан-ши-те
бройна форма кар-т-б-лан-ша
звателна форма